ЗАЩО ХАРЕСВАМЕ АВТОМАТИЧНИТЕ МЕХАНИЧНИ ЧАСОВНИЦИ?

Склонни сме да харесваме сложни неща, които работят удивително добре, дори и ако нямаме представа как го правят. В тази статия ще повдигнем завесата на механичните часовници, за да помогнем на искрата на любопитството Ви да прерасне в познаване и оценка на високата им стойност.

Механичните часовници и особено моделите с видим механизъмса истинско произведение на изкуството. Техните малки зъбни колела, пружини и лагери с камъни ни хипнотизират, докато предават енергия от един елемент на друг в идеално синхронизиран и фин танц и отмерват точно хода на времето.

Първият часовник е слънчевият и той се оказва доста прецизен. За съжаление обаче, може да се използва само през светлата част на денонощието и то при хубаво време. През вековете хората измислят редица начини за отчитане на времето - от водни и пясъчни часовници до такива със свещ. Азиатските народи дори използват часовници с тамян, които показват часа посредством аромата, освобождаван от майсторски изработени съдове с тамян.

Ранните часовници били изключително неточни. Пружините задвижвали стрелките, обикалящи циферблата, но скоростта им варирала в зависимост от напрежението в пружината. Те вървели твърде бързо сутрин и с напредването на деня забавяли ход. На много от нас ни се иска все още да е така.

През 1656 г. нидерландският изобретател Кристиан Хюйгенс прави часовниците 60 пъти по-точни, като създава часовника с махало. Революционното в него е въвеждането на първия хармоничен осцилатор. Тези часовници черпят енергия от тежест, която издърпва зъбните колелета и задвижва махалото напред и назад. Махалото е свързано с анкера, затова с всяко залюляване колелетата правят един ход. Тъй като земното притегляне е постоянно, силата, която действа на тежестта и махалото, поддържа непрестанната работа на часовника. Същият принцип е в сила при действието на главната и балансовата пружина върху балансовото колело в модерните механични часовници.

Механичните часовници са три разновидности - механичен, автоматичен и автоматичен механичен. При всички тях източникът на енергия е главната пружина, която трябва да се навие, а разликата е в начина на навиване.

Механичният модел се навива само от коронката. Това е най-често срещаният тип механизъм при джобните и механичните ретро часовници. Завъртането на коронката затяга главната пружина и допълва енергийния резерв на аксесоара.

Изцяло автоматични часовници се срещат рядко, но все пак съществуват. Те не могат да се навият, като завъртите коронката, а само щом раздвижите самия часовник. Под задния капак има осцилираща тежест с формата на полумесец. Когато движите ръката си, тази роторна тежест се залюлява и навива часовника. Идеята е, че ако носите автоматичния часовник всекидневно, той натрупва достатъчно енергия за през нощта и не би трябвало да спира. Когато на другата сутрин го сложите и излезете, от движенията Ви той ще генерира достатъчно енергия, за да работи непрекъснато през целия ден и нощем. Ако все пак спре, може да се наложи леко да го разклатите, за да заработи отново. Бъдете внимателни, за да избегнете нараняване на компонентите.

Повечето съвременни механични часовници имат автоматичен механичен механизъм. Те могат да се навиват от коронката и да се зареждат от движенията на ръката. Ако Вашият автоматичен механичен часовник спре, завъртете коронката няколко пъти, докато стрелката на секундите се задвижи. Тогава можете да го сложите на ръката си и роторната тежест ще се погрижи за останалото.

Независимо по какъв начин Вашият механичен часовник добавя енергия към главната пружина, там е мястото, на което започва танцът на механизма. Ако можехте да извадите пружината от барабана, в който е разположена, тя бързо би се развила до получаването на 20-30-сантиметрова стоманена лента. Това е състоянието, което постоянно се стреми да заеме, и силата, задвижваща часовника.

От главната пружина енергията се предава към серия от зъбни колела. Те движат стрелките по циферблата и захранват различните допълнителни функции, които часовникът евентуално има, като хронометър, дата, лунна фаза и т.н. Количеството зъбни колела зависи от броя на компликациите.

Зъбните предавки, задвижващи стрелките, намаляват движението на стрелката за минутите 12 пъти и го предават към стрелката за часа. Когато издърпате коронката навън, за да настроите часа, тя се свързва директно с тази система от зъбни колела и докато я въртите, им позволява да се въртят свободно. Когато върнете коронката навътре, тези зъбни колела се свързват обратно с останалите и часовникът отново започва да работи.

Тиктакащото сърце на часовника и вероятно най-важната част са ходовото и балансовото колело. Когато енергията навлезе в балансното колело, то се залюлява назад-напред в постоянен ритъм. Ритъмът се поддържа от балансовата пружина, която противостои на силата, идваща от главната пружина. Без това съпротивление стрелките биха се въртели бясно около циферблата, докато главната пружина не се развие отведнъж напълно. Тежестта на балансното колело му дава импулс и то задържа балансовата пружина. Тя е по-силна от главната пружина и избутва балансното колело обратно. Колкото по-заредена е главната пружина, толкова повече и по-бързо се върти балансовото колело. По-малкият енергиен резерв означава по-бавно и късо движение.

Анкерът се задвижва от балансовото колело. Щифт с камък на балансовото колело се опира в анкера, удря го встрани, освобождава ходовото колело от едната страна и го захваща от другата. Щом балансното колело се върне, щифтът отново го удря и освобождава ходовото колело. Тези движения представляват фината работа на часовниковия механизъм и звукът от съприкосновението на камъните на анкера с ходовото колело е тиктакането на часовника. Балансовата пружина има регулиращи щифтове, с които часовникарите настройват напрежението ѝ, в случай че часовникът избързва или изостава. За един професионално настроен механичен часовник е допустимо отклонение до 2-3 секунди на ден.

Часовниците с изрязан циферблат Ви позволяват да наблюдавате този танц, но понякога се считат за по-неясни, защото стрелките се губят във визуалната сложност на механизма под тях. Ние предлагаме модели, при които този проблем е решен, като колекциите Fenes и Cor. Ако желаете да се любувате на целия механизъм, препоръчваме Ви сериите Dante и Mamut.

За мъжа, който се облича с официална жилетка, идеалният аксесоар е един механичен джобен часовник.Ако не можете да утолите любопитството си за това как работят нещата, часовник с видим механизъм ще разкрие тази Ваша черта. За любителите на класическия изчистен дизайн са автоматичните механични часовници с възможно най-малко допълнителни функции, които са ефикасни и същевременно по-дълготрайни. Разнообразието от механични часовници на пазара е безкрайно и непременно ще намерите този, който съответства на Вашия характер и чувство за естетика.